Национален публичен регистър на храмовете в Република България

Построена още през далечната 1610 година, тя е най-старата арменска църква в България. Първоначално тя е представлявала скромна дървена постройка, а задната част на двора й – арменското гробище, от което и до днес са останали надгробни плочи със старинни надписи. По-късно Храмът бива поразен от пожар и през 1832 година той изцяло е реконструиран във вид, в който е запазен и до днес. Тъй като Храмът е строен през годините на турското робство, той е наполовина вкопан в земята, съгласно тогавашните закони на Турската империя. Предвидливо са били прокопани три тунела, извеждащи извън пределите на града при евентуално турско нашествие. Портите на два от тях са запазени и до днес.