Актуални новини и Глобални анализи
23.07.2024
От 1999 г. досега Фондация "Корона и кръст" се грижи за поддръжката на това Свято място.
Регистърът е в процес на непрекъснато допълване и коригиране на съдържащите сe в него данни. Ако Вие сметнете, че можете да допринесете за този процес чрез предоставянето на актуална информация или снимки за определени храмове, ще се радваме да ни ги изпратите на нашия e-mail:
Св. Успение Богородично
Религия: Православие
Вид: Църква
Статус: Постоянно действащ
Епархия: Варненска и Великопреславска
Духовна околия: Варненска
Адм. област: Варненска
Град/Село: гр. Варна
Основаване - век: 20-ти
Основаване - година: 1919
Възстановяване - век:
Възстановяване - година:
Архитектура: Катедрала
Състояние: Добро
Богослужение: Редовни служби
Храмов празник
Храмов празник - дата: 15 Aug
Храмов празник - описание:
Историческа справка
Историята на тази забележителна черква се крие още в първите години след Освобождението. Православното българско население в града бързо нараствало. За да потвърдят близостта си до руската православна вяра и демонстрират отделянето си от гръцката патриаршия при първото си посещение във Варна княз Дондуков-Корсаков бил поканен от варненските общинари да присъства на тържествената служба в българската черква "Св. Архангел Михаил". Той останал дълбоко разочарован от състоянието на храма и заявил, че градът заслужава представителна черква, която да няма равна в страната. И бил готов да помогне.
Честта да положи основния камък на бъдещия храм имал княз Александър І Батенберг, който пристигнал във Варна на 4 август. Самата церемония била на 22 август 1880 г. след тържествен молебен, с благословия от митрополит Симеон и в присъствието на много българи и арменци. След водосвета князът помилвал всички затворници от варненския затвор, на които им оставали три месеца до края на присъдата. Избраното име, "Успение Пресвятия Богородици", било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза, починала наскоро.
През 1901 г. като помощ от руския цар Николай ІІ от Русия били донесени 42 по-малки и 3 големи икони от Николай Богошкий, а през 1904 г. още осем икони за средните и северните врати. Подът на черквата бил застлан с разноцветни керамични плочки през 1911 г. След четири години бил готов и балконът. През 1941-43 г. била доизградена камбанарията (висока 38 метра) и куполите до днешния си вид, било направено парното и подменена покривната конструкция. Големи били затрудненията да се намери предприемач, който да поеме ремонта, тъй като работата била деликатна и трудна. Във времето на война проблем било и закупуването на материалите и превоза им. Изографисването на храма започва след 1949 г., под ръководството на проф.Н. Ростовцев, който дарява стенописите в притвора. Монтираните тогава полилеи са работа на резбаря П. Кушлев.
В средата на 60-те години са направени витражите, като на големите южни прозорци (към площада) са изобразени св. Кирил и св. Методий, а на северните са образите на св. Климент и св. Ангеларий.
През пролетта на 2000 г. обхванатите от патина медни кубета са освежени и боядисани със златна боя. През същата година, в рамките на програмата "Красива България" е обновена и фасадата на сградата на Варненската и Преславска митрополия.
Културно-туристически потенциал
Да
Бр. места за нощуване:
Информация за туристи: Великолепието на Божия дом се подчертава от уникалното външно осветление, инсталирано през 2001 г. с общински средства.
Паметник на културата
Информация за контакти
Адрес:
Телефон: 052/613005
Е-майл:
Website:
Първосвещеник:
Свещенослужители: ик. Иван Илчев Иванов, ик. Цветан Спиридонов Флоров, ик. Божидар Янков Янакиев, прот. Живко Стоянов Георгиев, свещ. Иван Станиславов Иванов, свещ. Алеко Димитров Рачев, дяк. Михаил (Милен) Енчев Манев, дяк. Георги Славейков Манджуков
Снимки
Карта
43.2166452,27.9118058
Карта