Национален публичен регистър на храмовете в Република България

Историята на тази забележителна черква се крие още в първите години след Освобождението. Православното българско население в града бързо нараствало. За да потвърдят близостта си до руската православна вяра и демонстрират отделянето си от гръцката патриаршия при първото си посещение във Варна княз Дондуков-Корсаков бил поканен от варненските общинари да присъства на тържествената служба в българската черква "Св. Архангел Михаил". Той останал дълбоко разочарован от състоянието на храма и заявил, че градът заслужава представителна черква, която да няма равна в страната. И бил готов да помогне. Честта да положи основния камък на бъдещия храм имал княз Александър І Батенберг, който пристигнал във Варна на 4 август. Самата церемония била на 22 август 1880 г. след тържествен молебен, с благословия от митрополит Симеон и в присъствието на много българи и арменци. След водосвета князът помилвал всички затворници от варненския затвор, на които им оставали три месеца до края на присъдата. Избраното име, "Успение Пресвятия Богородици", било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза, починала наскоро. През 1901 г. като помощ от руския цар Николай ІІ от Русия били донесени 42 по-малки и 3 големи икони от Николай Богошкий, а през 1904 г. още осем икони за средните и северните врати. Подът на черквата бил застлан с разноцветни керамични плочки през 1911 г. След четири години бил готов и балконът. През 1941-43 г. била доизградена камбанарията (висока 38 метра) и куполите до днешния си вид, било направено парното и подменена покривната конструкция. Големи били затрудненията да се намери предприемач, който да поеме ремонта, тъй като работата била деликатна и трудна. Във времето на война проблем било и закупуването на материалите и превоза им. Изографисването на храма започва след 1949 г., под ръководството на проф.Н. Ростовцев, който дарява стенописите в притвора. Монтираните тогава полилеи са работа на резбаря П. Кушлев. В средата на 60-те години са направени витражите, като на големите южни прозорци (към площада) са изобразени св. Кирил и св. Методий, а на северните са образите на св. Климент и св. Ангеларий. През пролетта на 2000 г. обхванатите от патина медни кубета са освежени и боядисани със златна боя. През същата година, в рамките на програмата "Красива България" е обновена и фасадата на сградата на Варненската и Преславска митрополия.