Национален публичен регистър на храмовете в Република България

Църквата "Св. Петка" /към вече несъществуващия Пенкьовски манастир/ е единствен по рода си представител на средновековната и възрожденска култова архитектура в България и е обявена за архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение. Днешната църква е претърпяла множество преизграждания през многовековното си съществуване. Най-ранната църква е била малка, еднокорабна, едноабсидна, псевдотриконхална сграда. Цялата църква е била изградена от ломен камък с хоросанова спойка. Стените й са били изцяло изписани. Днес от тези стенописи са останали незначителни фрагменти от декоративни мотиви на източната стена. Вероятно още през късното Средновековие църквата е била преизградена и е претърпяла значителни архитектурни промени. В началните години от османското владичество е била засипана с пръст. През Възраждането (1859 г.) църквата отново е разширена на запад с оригинална многоъгълна пристройка, а към югозападната фасада е изграден открит притвор. Към дървените колони поддържащи покрива са изградени и декоративни висящи аркади. По това време църквата отново е изписана със стенописи, като особено интересни са външните стенописи на храма. Те заемат самостоятелно място в българската монументална стенопис. Преданието свързва тяхното изписване с македонския зограф Зинофия, който ги изписал през 1867 г. Представени са нравствено-поучителни сцени - Страшния съд с различни грешници и мъчения - сребролюбци, врачки и др. Архитектурното оформление на пристроената част през Възраждането заслужава специално внимание. Полигонални /многоъгълни/и полукръгли западни фасади се срещат у нас само в Югозападна България и по специално в Трънско и Брезнишко, като появата им се обяснява с прякото влияние на западната църковна архитектура. /Редакция на текст от сайта www.tranbg.com/